Хранене:
Малките паячета могат да се хранят веднъж седмично с малки щурци или малки tenebio molitor (брашнен червей), избягвайте белите риболовни червеи от рибарските магазини, тъй като са пълни основно с вода и много бедни на хранителни вещества. Големите тарантули биха яли всякакви насекоми – скакалци, щурци, zophobas morio, хлебарки и т.н. Но не предлагайте диволовени насекоми – тарантулите са много чувствителни към всякакви токсини, с които се пръскат зелените площи и мазета.
Без проблем тарантулите изкарват няколко месеца без храна, така че трудно бихте уморили тарантула от глад, но пък са доста по-чувствителни откъм липса на влага.
Не оставяйте жива храна при тарантулите си – ако тя не прояви интерес до минутка към насекомото, едва ли би я нападнала дори и да остане цяла вечер при нея. Освен неадекватни условия, причините, поради които може да не нападне храната си могат да са следните: прекалено големи терариуми – просто не могат да я намерят (те не са търсещи ловци, а нападат от засада, рядко се отдалечават на повече от метри от убежището си в природата, освен половозрелите мъжки). Отказват храна и преди линеенето („смяната на кожата“) – периодично подменяне на екзоскелета. Особено опасно е тогава да има жива храна – гладните насекоми не биха се колебали да я наръфат в най-беззащитния момент. Освен това е много неприятно зрели женски щурци да ви наснесат няколкостотин яйца във влажния субстрат и след това да чистите и преподреждате наново целия дом на тарантулата. Затова просто предлагайте храна и ако не я нападнат до минута – извадете я и предложете отново след няколко дена.
Ако е наложително да хапне (при много слаби паяци) и отказва, все пак има и не малко „срамежливи“ видове, може да смачкате главата на насекомото и да го оставите близост до паяка или скривалището му. Ако обаче не го изяде до 12 часа го махнете, защото ще започне да гние и ще завъдите акари. Същото се отнася и за остатъците от храната, които често са заформени във вид на топчета. Това са разни несмлени части и лесно се отличават от субстрата.
Не са малко видовете, които хапват наистина редовно и лакомо – с тях трябва да внимавате да не ги прехраните. Най-лесният индикатор за това е абдоменът: в перфектното съотношение, той трябва да е не повече от два пъти размера на главогръда.
Избягвайте да давате за храна гръбначни животни, макар че много от големите видове без проблем успяват да умъртвят мишки. Ако не са гладни обаче и не успеят да я уловят, гризачът може да нанесене фатални ухапвания. Освен това остатъците от тях миришат по-силно и зловонно. Тарантулите нямат такива нужди от калций и се губи смисъла от храненето с гръбначни животни.
